Тази вечер между 17 и 19 часа в галерия „Средец“ на Министерството на културата с вернисаж ще бъде официално открита изложбата  „Линия, форма, цвят“ на Галина Шехирян.

  Експозицията ще гостува в галерия „Средец“ на Министерството на културата до 30 ноември.

  А ето какво споделя за нея изкуствоведът проф. Аксиния Джурова:

 

МИСЛИ ЗА ПОРЕДНАТА ИЗЛОЖБА НА ГАЛИНА ШЕХИРЯН

 „Линия, форма, цвят“

  Галина Шехирян е от художниците, които не можем да не забележим с  дискретното и запомнящо се присъствие и с излизащата извън познатата у нас  стилистика. Тя е от тези художници, които с изложбите си винаги ни изненадват  със своите търсения и експерименти. Спомням си как също в началото на 80-те години тя извади от конкретната функционалност познати предмети от бита за да ги превърне в артефакти пренасяйки ги от една времева среда в съвременната. Така те бяха определени от критиката като „нова предметност“.

  Галя Шехирян ни изненада и в 2018 г., когато се завърна от САЩ с обща изложба с нейния съпруг Рафи Шехирян, в която показа изящни съдове от стъкло, изпълнени в познатата още от Ренесанса техника Verra Eglomese(reverse painting).

  Изложбата „Линия, форма, цвят“ в галерия Средец на Министерство на културата представя новите търсения на Галина Шехирян, разгънати в цикъла „Археология“, в триптиха „Пътуване в червеното пространство“ и диптиха „Очертана територия“, обхващащи широк тематичен и времеви диапазон.

  Цикълът “Археология“ е изпълнен на хартия, наподобяваща папируса и пергамента, върху която разпилените парчета - остатъци от миналото, ни напомнят от една страна за изчезнали цивилизации и от друга, съпоставени с триптихите и диптихите, на теми за непознатия нов свят. Свят, за който не знаем чака ли ни някой там…

  Възможно е този мой прочит да се разминава с намеренията на Галя Шехирян и особено със заглавието на изложбата „Линия, форма, цвят“ което предполага решаване преди всичко на чисто формални пластични проблеми, но познавайки художничката и донякъде и нейните възгледи за изкуството извън естетическото удобство, ми се струва че с тази изложба тя поставя и чисто екзистенциални проблеми. Проблеми, които при цялата изтънченост и изящество на колоритната гама в нейните археологически листи и метафизична загадъчност на „извънземните композиции“, изплуват и тревожат. Не ни оставят равнодушни към съдбата на нашата планета, оприличена с изтънялата и на места скъсана нишка в нейните картини, съдба крехка и изтерзана от собствения ни консуматизъм.

  След досега с поредната изложба на Галина Шехирян следва естествения въпрос към самите себе си – къде да търсим утеха ако я има, откъде да я откраднем – назад в миналото, в тревожното настояще или в непознатото бъдеще? А може би в мисията на изкуството – да те издигне над повседневното и да предложи визии за бъдещето?! Може би...