|
(21 - 28.04 2006)
Иван Давидков е роден през 1926 г. в монтанското село Живовци под склоновете на Стара планина. Едва на двадесет и три години е приет като най-младия член в Съюза на българските писатели с препоръките на Никола Фурнаджиев и Асен Босев. Работи в литературни вестници и списания, в радиото, в кинематографията. От 1968 г. до кончината си през 1990 г. е главен редактор на издателство "Български писател".
Познат като тънък лирик Иван Давидков е автор на десетки стихосбирки, поредица от романи, книги с есеистика. Неговата лирика и белетристика са превеждани в Полша, Съветския съюз, Великобритания, Чехословакия.
От средата на шейсетте години, когато усетил таланта му, художникът Иван Кьосев му подарява кутия маслени бои и четки, Иван Даводков разделя времето си между литературата и живописта. Изучава техниките на майсторите, трупа албуми с репродукции от картини на велики художници и със сбирки от световни музеи, не пропуска изложби. И както във всяко творчество, същината на живописта на Иван Давидков е неговото разбиране за хармонията на впечатленията и тоновете.
Мекотата на внушенията в неговите картини е съзвучна с топлотата в лириката му, както вълшебството на багрите е неотделимо от магията на словото му.
Платната пред вас са поглед и към живописта на Иван Давидков, и към поезията му, защото пречупването на конкретното, на видимото през възприятията и чувствата, които то е породило, са един от ключовете към осмислянето на неговото сложно и дълбоко творчество.
|
|