BG / EN | Начало | Карта на сайта | Контакти | RSS Понеделник, 14.10.2019
 
       






























































110 години от рождението на Петко Стайнов (1.12. 1896г. - 25.06.1977 г.)

обратно

(01 - 01.12 2006)

Контакти :
Място :
Организатори :

 
 
 
 
АКАД. ПЕТКО СТАЙНОВ (ГРУЕВ) (01.12.1896 - 25.06.1977)
110 г. от рождението
 
Композитор, пианист, диригент, публицист, музикален обществен деец
 
Роден в гр. Казанлък.Представител на т.нар. второ поколение български композитори, един от основателите на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика” (1933) и негов председател до 1944. На 11 години ослепява напълно и постъпва в новооткрития през 1905 Институт за слепи в София, където учи флейта при Д. Хаджигеоргиев и Н. Стефанов, цигулка при Швертнер и хармония при Краус. Учи пиано при М. Бъчварова. През 1912 учи пиано при проф. Ан. Стоянов и участва дейно в хора и оркестъра на Института под ръководството на М. Шекерджиев и Н. Стефанов. Овладява Брайловия шрифт за слепи на български и немски език, с който си служи през целия живот.След завършването на Института през 1915 се завръща в Казанлък, организира и дирижира хор, изявява се като пианист, написва първите си творби. Получава висше музикално образование в Германия в частен музикален лицей на д-р Менке и частна консерватория “Розановски” в Брауншвайг (1920­21) и в Дрезденската консерватория (композиция при Ал. Ворф и пиано при Е. Мюнх). Завършва през 1923 и концертира в Германия като пианист.
 
През 1924 се завръща отново в Казанлък, където създава самодеен оперетен театър, става член на Дружеството на българските слепи (по-късно Съюз на слепите в България), концертира като пианист в родния си град и в страната, включва се в музикалното дружество в града и организира хор и оркестър, които сам дирижира.
През 1927 се установява в София и започва работа като лектор (договорен преподавател) по пиано в Института за слепи (до 1941). Известно време е председател на столичните хорове “Гусла” и “Родна песен”. Активно се включва в дейността на Дружеството “Съвременна музика”. През 1940 е избран за редовен член на Българската академия на науките и изкуствата. Въз основа на доклад-предложение на Добри Христов с Царски указ е назначен за Директор на Народната опера и поддиректор на Народния театър и за Председател на Държавната филхармония (до 1944). След 1944 заема отговорни постове: съветник по музикалните въпроси в Министерството на информацията и пропагандата (1945­48); съветник първа категория по музикалните въпроси в Комитета за наука, изкуство и култура (от 1946); Директор на Института за музика [дн. сектор “Музика” в Институт за изкуствознание] ­ БАН (от 1948 до смъртта си). Многократно получава най-високи отличия.
 
Произведенията му са свързани с народната песенност и ритмика. Автор е на: 2 симфонии, 2 симфонични танца; 2 симфонични поеми и други концертни пиеси; на хорови песни и балади; няколко камерно-инструментални произведения и др. Утвърждава жанра на ”акапелната” хорова балада в българската музика. Хоровите му песни като “Де бре, Димо” и “Изгреяло ясно слънце” и други са сред най-често изпълнявания репертоар на българските музиканти в страната и в чужбина. Още с първото изпълнение в София на 4 януари 1927 от Българската народна филхармония с диригент Т. Хаджиев “Тракийски танци” стават емблематични за българската музика.
Много от неговите статии, посветени на проблеми на българската музика и музикална култура и българския музикален стил, са отпечатани в отделен сборник.
 
Избрани произведения:
 
За симфоничен оркестър:
Симфонии: №1 (1945), №2 (1949).
Симф. сюити: “Тракийски танци” (1925); “Приказка” (1930).
Симф. поеми: “Легенда” (1927); “Тракия” (1937).
“Балкан” ­ концертна увертюра (1936); Симфонично скерцо (1938); Младежка концертна увертюра (1953).
 
Хорови песни:
За см. хор: “Тръгнала Лиляна” ­ китка (1915); “Сън сънувах” за соло тенор и см. хор, т. П. Яворов (1919); “Пусти, Димо”, “Де бре, Димо”, “Засвири, Димо”, т. К. Христов (1928); “Изгреяло ясно слънце” (1930); “Две коледарски песни” (1930); “Родино”, т. Ст. Поптонев (1957); “Моята Родина”, т. И. Бонев (1961). Балади: “Урвич”, т. Н. Ракитин (1934); “Буйна Вита” (“Момини жалби), т. Тр. Кунев (1936); “Кум Герман”, т. Д. Панталеев (1953) “Другарят Антон”, т. И. Радоев (1954). За м. хор: “Тайната на Струма”, т. Т. Траянов (1932) ­ балада; Конници”, т. Н. Фурнаджиев (1933); Сто двадесет души, т. П. П. Славейков (1934). За ж. хор: “Ела се вие, превива”, т. Тр. Кунев (1931); “Три пътеки”, т. П. Лаловски (1961). За д. хор: “Коледарско хоро” (1929).
 
Избрана лит. от/за него: “Петко Стайнов за българската музикална култура” (С., 1967).
 
Избрана лит. за него: Кръстев, Венелин. “Петко Стайнов” (С., 1957).

 
 
Прояви, свързани с ознаменуване 110-та годишнина

от рождението на Петко Стайнов
 
Провеждат се под патронажа на министъра на културата
проф. Стефан Данаилов
 
11 май – Зала “Филип Кутев” на СБК
Великденски концерт на хорова школа “Света Параскева” и Ростислав Йовчев

 
27 май – Зала “Филип Кутев” на СБК
Кръгла маса „Пионери на българското симфонично дело”, посветена на годишнините на Никола Атанасов, Хераклит Несторов и Петко Стайнов. Ст.н.с. д-р Елисавета Вълчинова-Чендова представя Петко Стайнов.
 
29 май – зала “България” – Софийски музикални седмици

Симфоничен концерт, посветен на годишнините на Никола Атанасов, Хераклит Несторов и Петко Стайнов
Симфоничен оркестър Пазарджик с диригент Григор Паликаров ще изпълни Симфонично скерцо и симфонична поема “Тракия”
 
23 юни до 20 юли – Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”

Изложба „Български майстори на словото в творчеството на акад. Петко Стайнов” с материали от фондовете на НБКМ, БАН, Исторически музей „Искра”, Казанлък и фондация „Петко Груев Стайнов”

3 септември - гр. Казанлък, Историческия музей
Симфоничен оркестър "Сливен" с диригент Димитър Караминков ще изнесе концерт, посветен на юбилея
11 октомври – зала на АМТИИ, Пловдив
Вечер на Петко Стайнов – филм за Дом Петко Стайнов и камерен концерт
 
Октомври (неуточнена дата) – Варна
Хоров концерт, посветен на 110-та годишнина от рождението на Петко Стайнов
 
27-30 ноември –София,  Градска художествена галерия
Научна сесия „Артистът и времето”, посветена на Петко Стайнов, организирана от Института за изкуствознание при БАН
 
29 ноември - зала “България”
Редовен концерт на Националния филхармоничен хор. Ще включва творби и на Петко Стайнов
 
1 декември – камерна зала “България”
Камерен концерт от аранжименти на “Тракийски танци” на Петко Стайнов. Участват Виктор Чучков, Дуо “Станков – Ради­о­нов” и пианистката Теодора Несторова, Джефри Дийн, “Полиритмия”, “Траяна”
 
5 декември – камерна зала “България”
Хоров концерт “110 години Петко Стайнов” с участието на Мъжки хор “Гусла”, Хор на слепите “Акад. Петко Стайнов”, Академичен хор “Ангел Манолов”, Софийски камерен хор “Васил Арнаудов”
 
7 декември - зала “България”
Редовен концерт на Софийската филхармония. Ще включва творби и на Петко Стайнов
 
След 7 декември – Казанлък
Хоров празник “110 години Петко Стайнов” (по отделна програма)
 
 



Принтирай Изпрати на e-mail
обратно

Културен календар
  1 2 3 4 5 6
7 8 9 10 11 12 13
14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27
28 29 30 31      
цялата програма »
Конкурси/Обяви
(03.10 - 04.11.2019)
МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА ОБЯВЯВА КОНКУРС ЗА ДЛЪЖНОСТТА „ДИРЕКТОР” НА БЪЛГАРСКИЯ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ В МОСКВА »

(01 - 10.10.2019)
СПИСЪК НА КАНДИДАТИТЕ ЗА УЧАСТИЕ В КОНКУРС ЗА ДЛЪЖНОСТТА „СТАРШИ ЕКСПЕРТ” В ДИРЕКЦИЯ „АДМИНИСТРАТИВНО ОБСЛУЖВАНЕ И ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ” »

виж всички »
Зала "Средец"
(02 - 15.10.2019)
„Индивидуалности” на Вацлав Циглер и Михал Мотичка »



виж всички »
 
© Министерство на културата на Република България, 2006 | Посещения: 129440899 Изработка : MediaPointDS